Image is not available

At your disposal since 1996

At your disposal since 1996

At your disposal since 1996

Slider

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

БЕЛИЗ

БЕЛИЗ

Белиз е държава на източното крайбрежие на Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англо-говореща държава в Централна Америка, въпреки това, че белизски креолски (криол) и испански също се използват често. На север Белиз граничи с Мексико, на юг и изток с Гватемала, а на запад с Карибско Море. Територията на Белиз е около 290 км (180 мили) на дължина и 110 км (68 мили) на широчина.

При територията от 22,800 кв. км (8,800 кв. мили) и населението равно на 340, 844 към 2014 г., Белиз има най-ниската гъстота на население в Централна Америка. Процентът на нарастването на населението в страната е 1.97 % на година (2013), което е втори по височина процент в региона и един от най-високите в Западното полушарие.

Богатството на земните и морските видове и разнообразието на екосистемите на Белиз му осигуряват ключовото място в световно важния Мезоамериканския биологичен коридор.

Обществото на Белиз е разнообразно, съставено от много култури и езици, които отразяват богатата му история. По едно време е част от Британската империя и споделя общата колониална история на другите англо-говорещи карибски страни. От 1862 г. до 1973 г. територията се нарича Британски Хондурас. Той става независима територия на Британската общност на нациите през 1981, а кралицата Елизабет II продължава да е държавния глава.

Белиз се смята както за централнотамериканска страна, така и за карибска държава, защото има силни връзки с Латинска Америка и с Карибския регион. Член е на Карибската общност (CARICOM), Общността на Латиноамериканските и карибските държави (CELAC), и Система за интеграция на Централна Америка (SICA), и единствената държава, която се явява пълноправен член на трите регионални организации.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

 

БЕЛИЗ

Белиз е държава на източното крайбрежие на Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англо-говореща държава в Централна Америка, въпреки това, че белизски креолски (криол) и испански също се използват често. На север Белиз граничи с Мексико, на юг и изток с Гватемала, а на запад с Карибско Море. Територията на Белиз е около 290 км (180 мили) на дължина и 110 км (68 мили) на широчина.

При територията от 22,800 кв. км (8,800 кв. мили) и населението равно на 340, 844 към 2014 г., Белиз има най-ниската гъстота на население в Централна Америка. Процентът на нарастването на населението в страната е 1.97 % на година (2013), което е втори по височина процент в региона и един от най-високите в Западното полушарие.

Богатството на земните и морските видове и разнообразието на екосистемите на Белиз му осигуряват ключовото място в световно важния Мезоамериканския биологичен коридор.

Обществото на Белиз е разнообразно, съставено от много култури и езици, които отразяват богатата му история. По едно време е част от Британската империя и споделя общата колониална история на другите англо-говорещи карибски страни. От 1862 г. до 1973 г. територията се нарича Британски Хондурас. Той става независима територия на Британската общност на нациите през 1981, а кралицата Елизабет II продължава да е държавния глава.

Белиз се смята както за централнотамериканска страна, така и за карибска държава, защото има силни връзки с Латинска Америка и с Карибския регион. Член е на Карибската общност (CARICOM), Общността на Латиноамериканските и карибските държави (CELAC), и Система за интеграция на Централна Америка (SICA), и единствената държава, която се явява пълноправен член на трите регионални организации.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

 

БРИТАНСКИТЕ ВИРДЖИНСКИ ОСТРОВИ

Вирджинските Острови, често наричани Британските Вирджински острови (Би Ви Ай), са задморска територия на Великобритания, разположени в Карибско море на изток от Пуерто Рико. Те са част от архипелага на Вирджинските острови, като другите острови в архипелага образуват Американските Вирджински острови и Испанските Вирджински острови.

Официалното название на територията все още е само „Вирджински острови”, но прилагателното „Британски” се използва често за да ги разграничи от съседната американска територия, името на която се смени от „Датските Западни Индии” на „Вирджинските острови на Съединените Американски Щати” през 1917 г. Държавните публикации на Британските Вирджински острови, издаваните паспорти и законите на страната продължават да наричат страната „Територията на Вирджински острови”, или само „Вирджински острови”. Конституционната комисия на Белиз дори изрази мнението, че „трябва да се направи всичко възможно” за поощряването на използването на името „Вирджински острови”.

Британските Вирджински острови състоят от основните острови Тортола, Вирджин Горда, Анегада, и Джост Ван Дайк, заедно с повече от петдесет по-малки островчета и пясъчни рифове. От тях около 15 острова са населени. Столицата, Роуд Таун, се намира на Тортола, най-големият остров, който е около 20 км (12 мили) на дължина и 5 км (3 мили) на широчина. Островите са с население от около 28,000, като приблизително 23,500 от тях живеят на Тортола.

Жителите на Британските Вирджински острови се причисляват към гражданите на Британските задморски територии и от 2002 г. имат правото да вземат пълното гражданство на Обединеното кралство. Въпреки това, че територията не е част от Европейския Съюз и не се подчинява директно на законите му, гражданите й се причисляват към гражданите на Европейския Съюз.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

БЪЛГАРИЯ

България, официално наричана Република България, е държава в югоизточна Европа. Тя граничи с Румъния на север, Сърбия и Македония на запад, Гърция и Турция на юг, и Черно море на изток. Територията й е 110,994 кв. км. (42,855 кв. мили), което я прави 16-та по големина европейска държава.

Организирани доисторически култури започват развитието на българските земи от периода на неолита. Древната й история преживява присъствието на тракийците, а по-късно гърците и римляните. Възникването на обединена българска държава датира от установяването на Първото Българско Царство през 681 г. (н.е.), която доминира по-голямата част от Балканите и се явява културен център за славяните през следните викове. След провала на Второто Българско Царство през 1396 г., териториите му попадат под отоманското господство почти за пет века. Руско-Турската война (1877-78) води до формирането наТрета българска държава. Последващите години се характеризират с няколко конфликта с съседните държави, което кара България дасе присъедини към Германия и в двете Световни войни. През 1946 г. тя ставаеднопартийнасоциалистическадържаваи част от Източния блок, предвождан от Съветския Съюз. През декември1989 управляващата Комунистическа партия разрешава мултипартийни избори, които впоследствие водят до превръщането на България в демокрация и пазарна икономика.

Населението на България е 7.4 милиона хора; то е предимно урбанизирано и концентрирано основно в административните центрове на 28-те й области. Повечето търговски и културни дейности са концентрирани в столицата и най-големия град – София. Най-силните икономически сектори са тежка промишленост, електроенергетика, и селско стопанство, които разчитат на местните природни ресурси.

Действащата политическа структура на страната датира от приемането на демократична конституция през 1991. България е единна парламентарна република с висока степен на политическа, административна и икономическа централизация. Членка е на Европейския Съюз, НАТО, и Съвет на Европа; една от държавите-основателки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE); и три пъти заема място в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

КИПЪР

Кипър, официално Република Кипър, е островна държава в Източно Средиземно море. Кипър е трети по величина и по броя на населението остров в Средиземно море, и държава-членка на Европейския Съюз. Намира се на юг от Турция, западно спрямо Сирия и Ливан, северозападно спрямо Израел, на север от Египет и на изток от Гърция.

Най-ранната човешка дейност на острова датира от около 10-тохилядолетиепр. Хр.. Археологически следи от този период включва добре запазеното неолитно селище Хирокития. В Кипър са намерени едни от най-старите водни кладенци на света. Кипър се заселва от микенските гърци в два етапа през 2-то хилядолетие пр.Хр. Заемайки стратегическо положение за Средния Изток, Кипър е обитаван от няколко от значителните сили, включително империите на асирийците, египтяните и персите, от които островът е завзет през 333 пр. Хр. от Александър Велики. Впоследствие е под управлението на Птолемейския Египет, класическата и източната Римски империи, за кратък период от време от арабски халифат, френската династия Лузинян и от венецианците, след което следват три века на отоманското господство между 1571 г. и 1878 г. (юридически до 1914).

Кипър попада под британска администрация на 4-ти юни, 1878 г. (официално е присъединен към Британия на 5-ти ноември, 1914 г., в отговор на решението на отоманското правителство да участва във Първата Световна Война страната на Централни сили, до получаването на независимост през 1960 г., като става член на Британската общност на нациите през 1961 г. В 1963 г., започва 11-годишното между-общественото насилие между кипърските гърци и кипърските турци, което в 1964 г. почти предизвиква война между Турция и Гърция. Войната се избягва в последния момент с намесата наПрезидента на САЩ, Линдън Б. Джонсън. Десет години по-късно, на 15-тиюли, 1974 г., кипърският държавен превратсе организира откипърските гърци-националисти иподеления наГръцката военна хунта с целта да се постигнеEnosis (обединението наКипър сГърция). Турция, в качеството си наедна от трите "държави поръчители" в Кипър (заедно с Обединеното Кралство и Гърция) съгласноГаранционния договор (1960), използва опита за Enosisкато претекстза нахлуването всеверната част наостровапет дни по-късно, на 20-ти юли, 1974 г. Турските военни сили остават вКипър следпрекратяването на военните действия, което довежда допрактическото разделяне на острова, положение, което Турция цели от 1955 г. Между-общественото насилие, опит за преврат от гръцките сили и последвалото турско нашествие водят до изместването на повече от 150,000 кипърски гърци и 50,000 кипърски турци, и до създаването през 1983 г. на отделна политическа област на кипърските турци на севера. Тези събития и последвалата политическа ситуация са въпроси на продължаващи се дебати.

Юридически Република Кипър има върховна власт над острова Кипър и обкръжаващите го води, съгласно международните закони, освенбританската задморска територия Акротири и Декелия, управлявани катосуверенни военни бази. Фактически Република Кипър е разделена на две основни части; областта поддействителенконтрол на Републиката, обхващаща около 59% на територията на острова, и областта, контролирана от турците на север, която се наричаСевернокипърската турска републикаи се признава само от Турция, обхващаща около 36% на територията на острова. Международната общност смята северната част на острова за територия на Република Кипър, която е нелегалноокупирана от турските власти.

Кипър е една от основнитетуристически дестинациив Средиземноморието. С напредналата си високодоходна икономика имного висок индекс на човешкото развитие, Република Кипър е член-основателнаДвижение на необвързаните страни докато не става член на Европейския Съюз на 1-ви май, 2004 г. На 1-ви януари, 2008 г., Република Кипърсе присъединява къмЕврозоната.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

ГИБРАЛТАР

Гибралтар е задморска територия наВеликобританияв най-южната част наПиринейския полуостров, включваща Гибралтарската скала и пясъченпровлак, съединяващ скалата с Пиринейския полуостров. Той заема ключова стратегическа позиция надГибралтарския протокмеждуСредиземно мореиАтлантическия океан.

Има площ 6.0 км2 и граничи на север с Провинция Кадис в Андалусия, Испания. Гибралтарската скала е основен отличителен белег на региона. В подножието й се намира гъсто населен град, където живеят почти 30,000 гибралтарци и хора от други националности.

През 1704 г., по време на Войната за испанското наследство, Гибралтар е завоюван от британско-холандски войски и през 1713 г. влиза във владението на Великобритания чрез Утрехтския мирен договор и става важна база на британския военноморски флот.

Днес икономиката на Гибралтар се поддържа основно с помощта на туризма, финансови услуги, онлайн хазартни игри и услуги за морски превоз.

Суверенитетът на Гибралтар е ябълката на раздора между Испания и Великобритания, тъй като Испания предявява права на тази територия. На референдум през 1967 жителите на Гибралтар изявиха несъгласие с претенциите на Испания и Гибралтар остана територия във владение на Великобритания. Референдум през 2002 даде същите резултати. Според Гибралтарската конституция, приета през 2006, Гибралтар има правото сам да управлява делата си, но някои права, като уреждане на въпросите за външна политика и военната защита се решават от Великобритания.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

ХОНГ КОНГ

Хонг Конг, официално познат като специален административен район на Китайската народна република Хонг Конг, е град на южното крайбрежие на Китай в делтата на Перлената река и на брега на Южнокитайско море. Хонг Конг е прочут с обширния си силует, дълбоко естествено пристанище и крайна плътност на населението (около седем милиона жители на пространството от 1,104кв. км. (426кв. мили)).Настоящето население на Хонг Конг е съставено от 93.6% етнически китайци. Голямата част отговорещото кантонски мнозинство в Хонг Конгпроизхожда отсъседната провинция Кантон (сегаГуандун), откъдето бягатквалифицирани работницислед завземането на властта в Китай от комунистическо правителство през 1949 г. и което впоследствиепровежда чистка нанаселението си през 1960-те.

След поражението на Китай в Първата опиумна война (1839–42) срещу Британската империя, Хонг Конг става британска колония с постоянно отстъпване на територията на острова Хонг Конг, последван от полуостров Коулун (Дзюлун) през 1860 г. и 99-годишен наем на Новите Територии през 1898 г. След окупацията от Япония по времето на Втора Световна Война (1941–45), британците възобновиха контрола до 30 юни, 1997 г. В резултат на преговори между Китай и Великобритания, Хонг Конг бе върнат на Китайската народна републикасъгласно Китайско-Британската съвместна декларацияот 1984 г. Градът става първиспециален административен район на Китайската народна републикана 1 юли, 1997 г. според принципа "една страна, две системи".

Към края на 1970-те, Хонг Конг се установява като основния ентрепот между Китай и останалия свят. Градът се разраства във важен център на световната търговия и значителен финансов център, и се смята за световен град и един от осемте градове от клас алфа+. Той е класифициран пети в Индекса на Световните Градове от 2014 след Ню Йорк, Лондон, Токио и Париж. Градът има най-високия доход на глава от населението в света, и най-крайна разлика в приходите сред напредналите икономики. Има висок индекс на човешкото развитие и е класифициран високо в Глобалния индекс за конкурентоспособност. Хонг Конг е трети най-важен финансов център след Ню Йорк и Лондон. Сферата на услугите, която се характеризира от ниски данъци и свободна търговия, и икономически политики с едно от най-ниски нива на държавна намеса в частни инициативи, като валутата, хонконгския долар, е 13-та най-купуваната валута в света.

Ограничено количество равна земя създаде необходимостта от плътна инфраструктура и градът се превърна в център на модерната архитектура, докарвайки на Хонг Конг титлата най най-вертикалния град на света. Хонг Конг има високо развита мрежа на градския транспорти 90 процента на населението, най-големия процент в света, разчита намасовия транспортна пътищата или железницата. Замърсяването на въздуха остава сериозен проблем. Неточните стандарти за вредните емисиидоведе довисоко ниво нафините прахови частици.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

МАЛТА

Малта,официално Република Малта, е южноевропейска островна държава, разположена върху архипелаг от няколко острова в центъра на Средиземно море. Тя се намира 80 км (50 мили) южно от Сицилия, 284км (176мили) източно от Тунис и 333км (207мили) северно от Либия. Територията на страната обхваща само малко над 316кв. км (122кв. мили), като населението й е 416,000, правейки я една от най-малките и най-гъсто населени страни в света. Столицата на Малта е Валета, която с площта си от 0.8кв. км, е най-малката държавна столица в Европейския Съюз. Малта има два официални езика: малтийски и английски.

Местоположението на Малта й придава голяма стратегическа важност през цялата й история в качество на военноморска база, и поредица от исторически световни сили, включително финикийците, римляните, маврите, норманите, сицилианците, Хабсбургска Испания, рицари Йоанити (хоспиталиерите), Франция и Британия, са управлявали островите. Малта получава независимост от Обединеното Кралство през 1964 г. и става република през 1974 г. Малта е приета в Организация на обединените нациипрез 1964 г. и в Европейския Съюз през 2004 г.; през 2008 г., става част от Еврозоната.

Малта има отдавнашни християнски традиции и римско-католическата й Архиепархия на Малта понякога традиционно се смята за апостолски престол защото, съгласно Деянията на апостолите, апостол Павел претърпява корабокрушение до бреговете на Малта, където отсяда за известно време. Католицизъм е официалната религия на Малта.

Малта е популярна туристическа дестинацияпоради топлия си климат, множество интересни и приятни места за отдих, и архитектурните и историческите паметници, включващи деветобекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО:Хал-Сафлиени - мегалитен подземен храмов комплекс (хипогеум), Валетаи седем мегалитни храмове, които са едни от най-старите свободно стоящи сгради в света.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Панама

Панама, официално наричана Република Панама, е най-южната държава в Централна Америка и цялата Северна Америка.

Разположена на провлака, съединяващ Северната и Южната Америка, тя граничи с Коста Рика на запад, с Колумбия на югоизток, с Карибското море на север и Тихия океан на юг. Столицата и най-големия град е Панама Сити, като в метрополния му регион живее почти половина от 3.6 милионно население на държавата.

Панама е населявана от няколко коренни племена преди заселването на испанците през 16-ти век. Отдери се от Испания през 1821 г. и се присъедини към съюза на Нова Гранада, Еквадор и Венесуела, наричан Велика Колумбия. Когато Велика Колумбия се разпада през 1831 г., Панама и Нова Гранада остават обединени, като се превръщат по-нататък в Република Колумбия. С подкрепата на САЩ, Панама се отделя от Колумбия през 1903 г., позволявайки построяването на Панамския Канал от инженерните войски на САЩ между 1904 и 1914. През 1977 г., се подписва споразумение за абсолютно предаване на Канала от САЩ на Панама в края на 20-ти век, който приключи на 31-ви декември, 1999 г.

Приходите от таксите за корабите, минаващи по канала, продължават да представляват значителна част от брутния вътрешния продукт (БВП) на Панама, въпреки това, че търговията, банкирането и туризмът са важни и развиващи се сектори. Икономиката на Панама е втора по големина в Централна Америка и тя също така се явява най-бързо развиваща се икономика и най-големият потребител в Централна Америка на глава от населението. През 2013 г., Панама заема 5-то място между латиноамериканските държави по Индекса на човешкото развитие, и 59-то място в света. От 2010 г., Панама остава втора най-конкурентоспособна икономика в Латинска Америка, съгласно Глобалния индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум. Заемащи около 40 процента на площта й, джунглите на Панама са мястото на обитаване за изобилие от тропически растения, животни и птици – някои от които не се намират никъде другаде по света.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

Сейшели

Сейшелите, официално Република Сейшели, са архипелаг в Индийския Океан. Държавата, състояща от 115 острова, чиято столица е Виктория, е разположена 1,500 километра (932 мили) източно от континентална Югоизточна Африка. Други близки островни държави и територии включват Занзибар на запад и Коморските острови, Майот, Мадагаскар, Реюнион и Мавриций на юг.

Сейшели, с население от 90,024, имат най-малкото население от африканските държави. Сейшели са член на Африканския Съюз.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Обединени Арабски Емирства

Обединените арабски емирства, понякога наричани разговорно Емиратите или съкратено ОАЕ, са държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров на Персийския залив, граничеща с Оман на изток и Саудитска Арабия на юг, и също така споделяща морски граници с Катар и Иран. През 2013 г., общото население на ОАЕ е 9.2 милиона, от които 1.4 милиона са граждани на Емиратите и 7.8 милиона са експатрианти.

Основана през декември 1971 г., държавата представлява федерация на седем емирства. Емирствата са Абу Даби (което служи като столица), Аджман, Дубай, Рас ал-Хайм, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Всяко емирство е управлявано от абсолютен монарх, които заедно формират Федералния Върховен Съвет. Един от монарсите се избира за Президент на Обединените арабски емирства. Ислям е официалната религия на ОАЕ. Арабски е официалния език, но английски е също така широко разпространен.

Петролните запаси на ОАЕ са четвърти по големина в света, докато запасите на природния газ са на седемнадесето място в света. Предишният шейх Зайед, управителят на Абу Даби и първият Президент на ОАЕ се грижи за развитието на Емиратите и направлява приходите от петрола в здравеопазването, образование, и инфраструктурата. Икономиката на ОАЕ е най-разностранна в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, като особено най-гъсто населеният им град, Дубай, се развива в глобален център на туризма, търговия на дребно, и финансите. Въпреки това, държавата остава изключително зависима от петрола и природния газ; повече от 85% от икономиката е базирана върху износа на петрола през 2009 г., докато на експорта на петрола се дължи 77% на държавния бюджет през 2011 г.

Обединените арабски емирства са критикувани за нарушаването на човешките права, включително заради ролята на законите на Шариата в правната им система. Качващия се международен профил на ОАЕ кара някои от анализаторите да ги определят като регионална средна сила.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, наричано обикновено Обединеното кралство или Великобритания, е суверенна държава в Европа. Разположен в морето край северозападното крайбрежие на европейския континент, държавата включва острова Великобритания—терминът който се използва неточно за цялата държава—североизточната част на острова Ирландия и много по-малки островчета. Северна Ирландия е единствената част на Обединеното кралство, която има наземна граница с друга държава (Република Ирландия). Освен тази наземна граница, Обединеното кралство е обкръжено от Атлантическия океан на запад и на юг, Северно море на изток и Ламанша на юг. Ирландско море лежи между Великобритания и Ирландия. Обединеното кралство има площ от 93,800 кв. мили (243,000 кв. км), правейки го 80-та по големина суверенна държава в света и 11-та по големина в Европа.

Обединеното кралство е на 22-ро място по гъстотата на население, като има приблизително 64.1 милиона жители. Конституционна монархия е с парламентарна система на управление. Столицата е Лондон, глобално важен град и финансов център с градско население от 10,310,000, 4-ти по големина в Европа и 2-ри по големина в Европейския Съюз. В настоящия момент монархът —от 6-ти февруари, 1952—е Кралица Елизабет II. Обединеното кралство състои от четири страни: Англия, Шотландия, Уелс, и Северна Ирландия. Последните три имат делегирано управление, всяко с различна степен на власт, базирани в столиците им, Единбург, Кардиф и Белфаст, съответно. Гърнзи, Джърси, и остров Ман не са части от Обединеното кралство, а Коронни владения, като британското правителство отговаря за защитата и дипломатическото представителство.

Отношенията между страните в Обединеното кралство се промениха с време. Уелс е присъединен от английското кралство съгласно Акта за съюз от 1536 г. и 1543 г. Резултатът на договора между Англия и Шотландия през 1707 г. бе обединеното кралство Великобритания, което се сля през 1801 г. с кралство Ирландия и заедно образуваха Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия. През 1922 г., пет шести от Ирландия се отделиха от държавата, оставайки днешната формулировка Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Обединеното кралство има четиринадесет задморски територии. Те са остатъците от Британската империя, която, в разцвета си през 1920-те, обхващаше почти една четвърт от земната площ на света и остава най-голямата империя в историята. Британско влияние се забелязва в езика, културата и правната система на много от бившите й колонии.

Обединеното кралство е развита държава и има шеста по големината икономика в света, според БВП по номинална стойност и десета по големина съгласно паритета на покупателната способност. Икономиката на страната се счита за икономика с високи приходи и се категоризира като много висока според Индекса на човешкото развитие, в настоящия момент заемаща 14-то място в света. Тя е първата индустриализирана държава в света и е една от най-важните сили в света през 19-ти и началото на 20-ти век. Обединеното кралство остава голяма сила с значително международно икономическо, културно, военно, научно, и политическо влияние. То е призната ядрена сила и военните му разходи са на пето или шесто място в света. Обединеното кралство е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН от първата му сесия през 1946 г. Държава-членка на Европейския Съюз (ЕС) и на предшественика му, Европейската икономическа общност (ЕИО), от 1973 г.; също е член на Общността на нациите, Съвета на Европа, Групата на седемте, Групата на осемте, Групата на двайсетте, НАТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и на Световната търговска организация (СТО).

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

Съединените Щати

Съединените Американски Щати (САЩ), често наричани разговорно Съединените Щати или Америка, са федерална република, състояща се от 50 щати и един федерален окръг. 48 граничещи щати и федерален окръг Колумбия, се намират в централна Северна Америка между Канада и Мексико. Щатът Аляска се намира в северозападната част на Северна Америка, а щатът Хаваи е архипелаг в средната част на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселени територии в Тихия океан и в Карибско море. С площ 3.80 милиона кв. мили (9.85 милиона кв. км) и с население от повече от 320 милиона човека, Съединените Щати са 4-та по големина държава в света по общата площ и трета по големина в света по гъстотата на населението. Тя е една от най-разнообразни етнически и мултикултурни нации, което се дължи на мащабна имиграция от множество страни. Географията и климатът на Съединените Щати са изключително разнообразни, и в страната се намира голямо разнообразие на дивата природа. Палеоиндианците мигрират от Евразия в територията на днешните континентални Съединени Щати преди около 15,000 години, докато европейската колонизация започва през 16-ти век. Съединените Щати се образуват от 13 британски колонии, разположени по дължината на Източното крайбрежие. Конфликти между Великобритания и колониите довеждат до Американската революция. На 4-ти юли, 1776 г., докато колониите водят битки срещу Великобритания по време на Американската война за независимост, делегати от 13-те колонии единодушно подписват Декларация за независимост. Войната приключва през 1783 г. с признаването на независимостта на Съединените Щати от кралството Великобритания, което е първата успешна война за независимост, водена срещу европейска колониална империя. Държавната конституция е приета на 17-ти септември, 1787 г. и призната от щатите през 1788 г. първите десет поправки, колективно наричани Закон за правата, са приети през 1791 г. и са предназначени за да гарантират много от фундаментални граждански права и свободи.

Водени от идеята за Явното предначертание, новата държава
предприема енергична експанзия на териториите си в цяла Северна
Америка през 19-ти век Водена от доктрината за Явното предначертание, новата страна
предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна
Америка в 19 
. Това включва изгонване и унищожаване на коренните племена, завземане на нови територии, и постепенно приемане на нови щати, докато през 1848 г. държавата обхваща дължината на целия континент. Във втората част на 19-ти век, Американската гражданска война слага край на законно робство в страната. Към края на века, Съединените Щати простират към Тихия океан, а икономиката им, движена частично от Индустриалната революция, се извисява. Испано-американската война и Първата световна война потвърждават статута на глобална военна сила на държавата. Съединените Щати стават глобална суперсила след Втората световна война, първата страна да развива атомно оръжие, единствената страна, която ги използва във войната, и е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. В края на Студената война и след разпадането на Съветския Съюз Съединените Щати остават единствената суперсила.

Съединените Щати е развита държава и има най-голямата национална икономика, която се възползва от изобилието на природни ресурси и висока продуктивност на труда. Докато икономиката на САЩ се счита за пост-индустриална, страната продължава да е един от най-големите производители в света. Тя една от водещите икономически и военни сили, значителна икономическа, политическа и културна сила, и лидер в научните изследвания и технологични иновации.

Превод от английската версия на Уикипедия, свободната енциклопедия

 

САВА Мениджмънт ООД